Cветулките обичали до смърт
Закърпих я, макар надве-натри,
отново усмирителната риза,
една звезда усмивка ми хариза
светулки се заклеха, че дори
да сбъркам в лудостта си своя път,
ще ми напомнят, че съм ти любима,
в съня ти обич - тиха и незрима...
(светулките обичали до смърт).
И вятърът къде се запиля?
А знае колко ми е нужен вечер,
прогони го тъгата надалече,
навярно в лавандулови поля.
Наум си рецитира тихо стих,
или пък с юли мълчаливо двама,
напиват с вино женската ми драма,
че обичта сама не си простих.
А мракът на перваза поседя,
опита се фалшиво да попее,
побягнаха, което откъде е
щурчетата. И ето ти беда.
Покорна слушам Месеца отвън,
за любовта ти знаел и мълви ми,
дописвам с нежност шепичката рими...
Ще дойдеш, знам, в светулковия сън...
© Надежда Ангелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ви! Стойчо!
-
Макар за има-няма един живот:
човекът е роден, за да обича!
От детството си думи срича...
Нали е още неузрял земен плод?
Но след време чувство за любов
в душата му будува,тихо зрее!
И в миг жадуван той ще съумее
да докосне светулка,щом е готов!😍
Поздравления за светулковото лято,Надежда!🪷 -
Светулковият сън ме пренесе в чудни места с красиви картини и много любов...
Много ми допадна!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
