Cветът отдавна вече си е ваш
Дори да върже няма да е лют,
а ще сладни, или пък ще нагарча.
Човекът на Луната като луд
ще киха, знам го, че съм му другарче.
По цяла нощ снова от там до тук,
безсъниците гладни са и върли.
От паметта вселенския боклук,
не се наема никой да изхвърли.
И ето ме – балучка, арпаджик
садя из кратерите на Луната.
Поредният повярвал си велик,
да мога някак чак до там ще пратя.
Не пролетна салата, а миш-маш,
а звездолетът, ето го – сияе.
Cветът отдавна вече си е ваш,
аз вдигам чукалата. И това е.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
