9 сент. 2008 г., 16:22

Цялата ми същност

857 0 8
 

Очаквам  те...

И нещо ме боли...

Кошмарите отново зачестиха.

Промивам си очите с елексир,

поливам си душата с нещо тихо...

Не мога да чета

и да мълча,

не мога да се смея безпощадно,

не мога да съм свежа у дома,

където ми е прашно и оградно...

Не мога нито виц да сътворя

и да изслушвам чуждите похвали...

По телефона вече не звъня,

не чакам някой да ми се обади...

 

Очаквам само тебе

и това

е цялата ми същност...

Претворена...

 

Ще си налея

мааалко суета...

 

Какво ще кажеш?

 

Вече нямам време...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Руми Бакърджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Налей си маааалко суета!

    И аз след теб ще си налея...
    Много силен стих, Руми!
  • Не мога да чета

    и да мълча,

    не мога да се смея безпощадно,

    не мога да съм свежа у дома,

    където ми е прашно и оградно...
    ------------------------
    Силно!
  • Много, много хубаво!!!
  • Хубаво.
  • "Поливам си душата с нещо тихо"-хубаво е.Цялото стихо е хубаво

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...