Цялата ми същност
Очаквам те...
И нещо ме боли...
Кошмарите отново зачестиха.
Промивам си очите с елексир,
поливам си душата с нещо тихо...
Не мога да чета
и да мълча,
не мога да се смея безпощадно,
не мога да съм свежа у дома,
където ми е прашно и оградно...
Не мога нито виц да сътворя
и да изслушвам чуждите похвали...
По телефона вече не звъня,
не чакам някой да ми се обади...
Очаквам само тебе
и това
е цялата ми същност...
Претворена...
Ще си налея
мааалко суета...
Какво ще кажеш?
Вече нямам време...
© Руми Бакърджиева All rights reserved.
