5 мар. 2025 г., 20:47

Cянката ми в очите на куче

353 0 0

Шепа думи след мене остана
и урок наизуст ненаучен,
драскотина от коте – до рана,
сянката ми в очите на куче.

 Можех всякаква аз да ти бъда,
да градим, пием, пеем и плачем,
аз – осъдена няма да съдя,
да съм сянка не мога, така че,

запази само спомени сини,
онзи люляк разцъфнал в лилаво,
да те топлят на стари години,
те остават си твои по право.

Аз не искам, аз нищо не искам,
дрипавата бохчичка, душата
до задъхване стиснала риска,
да загърби света. Непозната.

От оковите белези има,
от обиди – нишани, но ето,
тя на вятъра луд е любима
и с хвърчило намѐсто сърцето...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...