5.03.2025 г., 20:47

Cянката ми в очите на куче

358 0 0

Шепа думи след мене остана
и урок наизуст ненаучен,
драскотина от коте – до рана,
сянката ми в очите на куче.

 Можех всякаква аз да ти бъда,
да градим, пием, пеем и плачем,
аз – осъдена няма да съдя,
да съм сянка не мога, така че,

запази само спомени сини,
онзи люляк разцъфнал в лилаво,
да те топлят на стари години,
те остават си твои по право.

Аз не искам, аз нищо не искам,
дрипавата бохчичка, душата
до задъхване стиснала риска,
да загърби света. Непозната.

От оковите белези има,
от обиди – нишани, но ето,
тя на вятъра луд е любима
и с хвърчило намѐсто сърцето...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...