5.03.2025 г., 20:47

Cянката ми в очите на куче

352 0 0

Шепа думи след мене остана
и урок наизуст ненаучен,
драскотина от коте – до рана,
сянката ми в очите на куче.

 Можех всякаква аз да ти бъда,
да градим, пием, пеем и плачем,
аз – осъдена няма да съдя,
да съм сянка не мога, така че,

запази само спомени сини,
онзи люляк разцъфнал в лилаво,
да те топлят на стари години,
те остават си твои по право.

Аз не искам, аз нищо не искам,
дрипавата бохчичка, душата
до задъхване стиснала риска,
да загърби света. Непозната.

От оковите белези има,
от обиди – нишани, но ето,
тя на вятъра луд е любима
и с хвърчило намѐсто сърцето...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...