Cянката ми в очите на куче

Шепа думи след мене остана
и урок наизуст ненаучен,
драскотина от коте – до рана,
сянката ми в очите на куче.

 Можех всякаква аз да ти бъда,
да градим, пием, пеем и плачем,
аз – осъдена няма да съдя,
да съм сянка не мога, така че,

запази само спомени сини,
онзи люляк разцъфнал в лилаво,
да те топлят на стари години,
те остават си твои по право.

Аз не искам, аз нищо не искам,
дрипавата бохчичка, душата
до задъхване стиснала риска,
да загърби света. Непозната.

От оковите белези има,
от обиди – нишани, но ето,
тя на вятъра луд е любима
и с хвърчило намѐсто сърцето...