Cъдба
И не ще ми ги вземат, и няма
чудесата за нищо да дам!
Нека бъдат мираж и измама,
мой единствен – за лудите храм.
И косачите – с дъх на отава,
сини сойки, сияйният лъч,
тишината, която остава
след детинската весела глъч.
И заплюйте ме – стара съм вече.
Гладко камъче, в мътни води,
но душата лети, надалече
и е ръбеста, както преди.
И убива под пухени леки
и удобни завивки, в лош час...
Аз съм само творец и човек, и
все дежурен виновник за вас.
Ако нощем крещя сред пороя,
и си вадя стрели от гърба,
то е само защото съм своя
и по мяра скроена съдба!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
