Patrizzia (Надежда Ангелова)
2255 18486
27 февр. 2022 г., 19:45  

Cъдба 

  Поэзия » Философская
489 7 11

И не ще ми ги вземат, и няма
чудесата за нищо да дам!
Нека бъдат мираж и измама,
мой единствен – за лудите храм.

И косачите – с дъх на отава,
сини сойки, сияйният лъч,
тишината, която остава
след детинската весела глъч.

И заплюйте ме – стара съм вече.
Гладко камъче, в мътни води,
но душата лети, надалече
и е ръбеста, както преди.

И убива под пухени леки
и удобни завивки, в лош час...
Аз съм само творец и човек, и
все дежурен виновник за вас.

Ако нощем крещя сред пороя,
и си вадя стрели от гърба,
то е само защото съм своя
и по мяра скроена съдба!

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??