Patrizzia (Надежда Ангелова)
2054 18120
27.02.2022 г., 19:45 ч.  

Cъдба 

  Поезия » Философска
438 7 14

И не ще ми ги вземат, и няма
чудесата за нищо да дам!
Нека бъдат мираж и измама,
мой единствен – за лудите храм.

И косачите – с дъх на отава,
сини сойки, сияйният лъч,
тишината, която остава
след детинската весела глъч.

И заплюйте ме – стара съм вече.
Гладко камъче, в мътни води,
но душата лети, надалече
и е ръбеста, както преди.

И убива под пухени леки
и удобни завивки, в лош час...
Аз съм само творец и човек, и
все дежурен виновник за вас.

Ако нощем крещя сред пороя,
и си вадя стрели от гърба,
то е само защото съм своя
и по мяра скроена съдба!

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Така е, Красе!
  • Тудуф-тудуф, тудуф-тудуф.. нов влак, а колесата криви,
    извозва днес човекът – пуф!, а чудото е че сме живи. ..
  • И кръстът, сенсей. Радвам се, че ти харесва!
  • По мяра... По мяра е ковчегът, съдбата е... Нещо като възможност за излитане - към небето или падение към калта...
    Хареса ми!
  • Благодаря ви!
  • ”Ако нощем крещя сред пороя,
    и си вадя стрели от гърба,
    то е само защото съм своя
    и по мяра скроена съдба!”
    !!!
  • Съдбата е орисана да носи
    товара на живот с любов...
    Ако зреят в теб въпроси:
    знак е за лиричен плод!
  • Вече ме няма, Наде. Който иска, знае къде да ме намери.
  • Благодаря, Мини! Не изчезвай така, Иринче! Благодаря!
  • И все така да си, момиче! По ничия друга мяра освен своята! Прекрасна си! Заради теб ще се завръщам тук отново и отново. Да те чета. Бъди благословена! ❤️
  • Като стихия си, Наде!
  • Място не мога да си намеря, момичета и си личи. Прегръщам ви!
  • Развълнувано море си, Наде...
  • Наде... Наде!!!
Предложения
: ??:??