Цървулите на дядо -
наскоро ме замериха със тях.
Цървулите на дядо,
сбръчкани като ръката му,
която на софрата чупеше от хляба,
а аз целувах всеки път -
научили ме бяха, че е свята.
Цървулите на дядо -
оцапани със кал,
доскоро бяха чисти,
но днес от храчките
не мога да изчистя.
Храчиха връз тях ония,
за които няма нищо свято,
не знаещи какво е грях,
очакващи аплодисменти,
не любов,
загледани единствено
под пъпа си.
Прости ми, дядо,
че им позволих
да го направят.
Подай през времето
набръчканата си ръка -
да взема сила,
за да им простя -
тъй както си ме учил
ДА ПРОЩАВАМ
ПРОЩАВАМ...
ПРОЩАВАМ...
ПРОЩАВАМ...
И нека те
сами да могат
днес да си простят
© Даша Все права защищены