21 нояб. 2006 г., 10:44

Цървулите на дядо 

  Поэзия
653 0 4

Цървулите на дядо -

наскоро ме замериха със тях.

Цървулите на дядо,

сбръчкани като ръката му,

която на софрата чупеше от хляба,

а аз целувах всеки път -

научили ме бяха, че е свята.

 

Цървулите на дядо -

оцапани със кал,

доскоро бяха чисти,

но днес от храчките

не мога да изчистя.

Храчиха връз тях ония,

за които няма нищо свято,

не знаещи какво е грях,

очакващи аплодисменти,

не любов,

загледани единствено

под пъпа си.

 

Прости ми, дядо,

       че им позволих

да го направят.

Подай през времето

набръчканата си ръка -

да взема сила,

за да им простя -

тъй както си ме учил

ДА ПРОЩАВАМ

ПРОЩАВАМ...

ПРОЩАВАМ...

ПРОЩАВАМ...

И нека те

сами да могат

днес да си простят
       

© Даша Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??