21 нояб. 2006 г., 10:44

Цървулите на дядо

820 0 4

Цървулите на дядо -

наскоро ме замериха със тях.

Цървулите на дядо,

сбръчкани като ръката му,

която на софрата чупеше от хляба,

а аз целувах всеки път -

научили ме бяха, че е свята.

 

Цървулите на дядо -

оцапани със кал,

доскоро бяха чисти,

но днес от храчките

не мога да изчистя.

Храчиха връз тях ония,

за които няма нищо свято,

не знаещи какво е грях,

очакващи аплодисменти,

не любов,

загледани единствено

под пъпа си.

 

Прости ми, дядо,

       че им позволих

да го направят.

Подай през времето

набръчканата си ръка -

да взема сила,

за да им простя -

тъй както си ме учил

ДА ПРОЩАВАМ

ПРОЩАВАМ...

ПРОЩАВАМ...

ПРОЩАВАМ...

И нека те

сами да могат

днес да си простят
       

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даша Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...