21.11.2006 г., 10:44

Цървулите на дядо

813 0 4

Цървулите на дядо -

наскоро ме замериха със тях.

Цървулите на дядо,

сбръчкани като ръката му,

която на софрата чупеше от хляба,

а аз целувах всеки път -

научили ме бяха, че е свята.

 

Цървулите на дядо -

оцапани със кал,

доскоро бяха чисти,

но днес от храчките

не мога да изчистя.

Храчиха връз тях ония,

за които няма нищо свято,

не знаещи какво е грях,

очакващи аплодисменти,

не любов,

загледани единствено

под пъпа си.

 

Прости ми, дядо,

       че им позволих

да го направят.

Подай през времето

набръчканата си ръка -

да взема сила,

за да им простя -

тъй както си ме учил

ДА ПРОЩАВАМ

ПРОЩАВАМ...

ПРОЩАВАМ...

ПРОЩАВАМ...

И нека те

сами да могат

днес да си простят
       

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даша Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...