Nov 21, 2006, 10:44 AM

Цървулите на дядо

  Poetry
814 0 4

Цървулите на дядо -

наскоро ме замериха със тях.

Цървулите на дядо,

сбръчкани като ръката му,

която на софрата чупеше от хляба,

а аз целувах всеки път -

научили ме бяха, че е свята.

 

Цървулите на дядо -

оцапани със кал,

доскоро бяха чисти,

но днес от храчките

не мога да изчистя.

Храчиха връз тях ония,

за които няма нищо свято,

не знаещи какво е грях,

очакващи аплодисменти,

не любов,

загледани единствено

под пъпа си.

 

Прости ми, дядо,

       че им позволих

да го направят.

Подай през времето

набръчканата си ръка -

да взема сила,

за да им простя -

тъй както си ме учил

ДА ПРОЩАВАМ

ПРОЩАВАМ...

ПРОЩАВАМ...

ПРОЩАВАМ...

И нека те

сами да могат

днес да си простят
       

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даша All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...