Nov 21, 2006, 10:44 AM

Цървулите на дядо

  Poetry
815 0 4

Цървулите на дядо -

наскоро ме замериха със тях.

Цървулите на дядо,

сбръчкани като ръката му,

която на софрата чупеше от хляба,

а аз целувах всеки път -

научили ме бяха, че е свята.

 

Цървулите на дядо -

оцапани със кал,

доскоро бяха чисти,

но днес от храчките

не мога да изчистя.

Храчиха връз тях ония,

за които няма нищо свято,

не знаещи какво е грях,

очакващи аплодисменти,

не любов,

загледани единствено

под пъпа си.

 

Прости ми, дядо,

       че им позволих

да го направят.

Подай през времето

набръчканата си ръка -

да взема сила,

за да им простя -

тъй както си ме учил

ДА ПРОЩАВАМ

ПРОЩАВАМ...

ПРОЩАВАМ...

ПРОЩАВАМ...

И нека те

сами да могат

днес да си простят
       

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даша All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...