27 апр. 2020 г., 08:10

* * *

734 2 2

И ще потънем в тази пръст

от нея сме изваяни

чупливи съдове от глина

вместилища

на вино и елей

на цвят бадемов

на вечерен бриз

съзвездия дъждовни

запален залез

ято бели птици.

Ще бъдат пълни

с празнота телата ни

освободени от товара

на мислите на думите

на белезите нежни

от целувки

и ще висят прерязани

крилете на сърцето

без дух.

Упокоени ще лежим

и ще се сливаме

със корените цветни

със семена разпукани

тъй страшно ненадейно

надживели мъртвостта си.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Boyana Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...