27.04.2020 г., 8:10

* * *

732 2 2

И ще потънем в тази пръст

от нея сме изваяни

чупливи съдове от глина

вместилища

на вино и елей

на цвят бадемов

на вечерен бриз

съзвездия дъждовни

запален залез

ято бели птици.

Ще бъдат пълни

с празнота телата ни

освободени от товара

на мислите на думите

на белезите нежни

от целувки

и ще висят прерязани

крилете на сърцето

без дух.

Упокоени ще лежим

и ще се сливаме

със корените цветни

със семена разпукани

тъй страшно ненадейно

надживели мъртвостта си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Boyana Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...