Avis (Павлина Соколова)
362 966
26 февр. 2019 г., 13:59

* * * 

  Поэзия » Другая
1106 15 14

Трябва да съм силна, силна, силна!...

        К. Кондова

 

* * * 

 

Отдавна кожата ми загрубя
от многото ”приятелски” камшици.
Днес уча се с усмивка да боля
и с нея пак, хапливите езици,
да слагам кротко в малкия си джоб.
(Не искам да се уча да воювам)

 

... А някой там копае моя гроб,
докато самотата си римувам.

 

В най-страшните ми бури бях сама.
В безоблачното време - с много хора.
Не се търкулва вече и сълза
по моите страни... Една умора
по дланите ми пише: ”Е, порасна!
Разбра - горчи животът! И присяда.”

 

Сложи усмивка и бъди прекрасна,
защото нямаш право да си слаба! 

 

Тя, мантрата, е лесна. Наизуст
научих всички срички вдъхновени,
но лепкава тъга с нагарчащ вкус
все още се спотайва в мойте вени.
И точно щом за малко полетя
една ръка крилете ми разнищва...

 

Добре че кожата ми загрубя -
след падането не усещам нищо!

 

Отдавна съм излязла от страната,
където бях прекръстена Алиса.
И знам, че цветовете на дъгата
само халюцинации били са. 
Приятелите там не са приятели.
Глухарчетата са бодили остри...

 

Добре, че излекувах слепотата си
и глупавото си сърце залостих.

 

Оттук нататък - девет планини.
И може би три-четири океана.
Проправям път през гъстите мъгли.
Зад мене - хлад. И образът на мама. 
Започва нова приказка, Алиса!
И краят й небето само знае...

 

Добре, че имам силите за триста
и смисълът - синът и дъщеря ми!

 

Павлина Соколова

© Павлина Соколова Все права защищены

Идея за заглавие?...

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Страхотно!
  • ех
  • Добрият човек цял живот се опитва да излекува слепотата на доверчивото си сърце, и тъкмо когато си помисли, че е прогледнал, отново е в центъра на съдбата си... И все си повтаря мантрата за силата. Поздравления!******
  • Хубаво е!
  • Е да ...изличената Богиня майка...и таман тук не е лошо всеки да се извърне за своята такава..и да се кюсне с пианството така мъжко...ПОЛКОН, драга моя...преписват го но на Рембо..но нещата са твърде...така де ...Непоносима е мисълта. че можем да понесем непосимото...и ми стана смешно, щото се сетих за Сирииските майки..и си сипах … Джак
  • ,Развиделяване' може би...
    Поздравление за Поезията!
  • Избледняват цветовете на дъгата, но Думите Ти са ярки и парещи. Благодаря.
  • Избор. Посока. Смисълът ме оправдава...Пред мен пътеки, а зад мен мъгла...Сърцето иска днес да го разлостиш, Авис..Това почувствах...Вълнуващ стих. Поздрави!
  • Благодаря ти, Райна! И аз съм очарована от поезията (и нослето) ти!
  • Браво!
    "... А някой там копае моя гроб,
    докато самотата си римувам."

    и всяка отделена фраза е като къртещо ударение на силата!!!

    "Добре че" прочетох! Засити поетичния ми глад за дни напред!
  • Не досаждаш, просто аз съм много претенциозна. Нека отлежи малко... и ще си дойде заглавието...
  • Въобще да не присъства заглавието е доста трудна задача...
    "Смисълът", "Нова приказка", "Път" - извинявам се за досаждането
  • Хм... Не обичам заглавието да присъства в
    стихотворението или само по себе си да ”издава” за какво иде реч...
    Благодаря, иначе!
  • "Сила за триста" или "Алиса"
Предложения
: ??:??