* * *
Трябва да съм силна, силна, силна!...
К. Кондова
* * *
Отдавна кожата ми загрубя
от многото ”приятелски” камшици.
Днес уча се с усмивка да боля
и с нея пак, хапливите езици,
да слагам кротко в малкия си джоб.
(Не искам да се уча да воювам)
... А някой там копае моя гроб,
докато самотата си римувам.
В най-страшните ми бури бях сама.
В безоблачното време - с много хора.
Не се търкулва вече и сълза
по моите страни... Една умора
по дланите ми пише: ”Е, порасна!
Разбра - горчи животът! И присяда.”
Сложи усмивка и бъди прекрасна,
защото нямаш право да си слаба!
Тя, мантрата, е лесна. Наизуст
научих всички срички вдъхновени,
но лепкава тъга с нагарчащ вкус
все още се спотайва в мойте вени.
И точно щом за малко полетя
една ръка крилете ми разнищва...
Добре че кожата ми загрубя -
след падането не усещам нищо!
Отдавна съм излязла от страната,
където бях прекръстена Алиса.
И знам, че цветовете на дъгата
само халюцинации били са.
Приятелите там не са приятели.
Глухарчетата са бодили остри...
Добре, че излекувах слепотата си
и глупавото си сърце залостих.
Оттук нататък - девет планини.
И може би три-четири океана.
Проправям път през гъстите мъгли.
Зад мене - хлад. И образът на мама.
Започва нова приказка, Алиса!
И краят й небето само знае...
Добре, че имам силите за триста
и смисълът - синът и дъщеря ми!
Павлина Соколова
© Павлина Соколова All rights reserved.
