20 окт. 2021 г., 16:18

* * *

1.2K 6 14

 

Ще догори последната искрица

и огънят ще се превърне в дим.

Надеждата - красива бяла птица,,

ще се изгуби в път непроходим.

Часовникът ще спре да отброява

минутите на дългото очакване.

Смехът ми ще потъне във забрава.

Ще си отидат всички късни влакове.

И пак ще се превърна в тишина,

която никой няма да разкъса.

И в мен ще тлее само любовта...

 

Онази, дето няма да възкръсне.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Соколова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Макар да звучи тъжно, ми хареса! Поздрави!
  • Красиво стихотворения, хареса ми!
  • Заради такива ситуации не обичам "коментарната" или писмена комуникация, Петър...
    Съжалявам, че не сте усетил усмивката и доброномереността в казаното от мен, нито искреността в моето Благодаря. Не винаги успявам да "уловя" кой какво коментира, а слагането в "любими" пък хич... Явно и това, че съм по-мълчалива тук се тълкува като неуважение, лошо възпитание или самочувствие. Поне последното мога да Ви уверя, че ми е дефицит, независимо кое как изглежда виртуално...
    Спокойна и красива вечер на всички.
  • Аз бих отговорил: “Благодаря за “Любими” и за мнението Ви”. Въпрос на светоглед и възпитание, както и на (заслужено) самочувствие.
  • Благодаря на всички! Ех, Петър... веднъж да сложа различен шрифт и да Ви убоде очите... Каквото-такова.
    Хубав следобед!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...