Ще догори последната искрица
и огънят ще се превърне в дим.
Надеждата - красива бяла птица,,
ще се изгуби в път непроходим.
Часовникът ще спре да отброява
минутите на дългото очакване.
Смехът ми ще потъне във забрава.
Ще си отидат всички късни влакове.
И пак ще се превърна в тишина,
която никой няма да разкъса.
И в мен ще тлее само любовта...
Онази, дето няма да възкръсне.
© Павлина Соколова All rights reserved.
Ех, Петър... веднъж да сложа различен шрифт и да Ви убоде очите... Каквото-такова.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
