2 июн. 2016 г., 12:35

Да беше

717 0 0

Да беше всичко просто,

истината отвъд това е.

Стрели пропити с отрова

насочени към мислите мои.

Мисля за дните с надежда,

намират се на другия край.

Зад пропаст дълбока и зловеща,

на бленувания близък рай.

 

Отдавна поет е пътят,

да търсиш хоризонти нови.

Кътчета малки и тихи

пълни с хиляди омаи.

Пътят понякога е труден,

но струва си тревогите свои.

Защото хубавите моменти

ще са сладки и безброй.

 

Потънала в своите мисли,

жужат като пчелен рой.

Не се тревожа за пътя,

а кога ще приключи той.

Мечтая да пристигна вече,

но нямам час свой.

Дали ще се случи някога

или ще съм във вечен застой?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диляна Райчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...