Да беше всичко просто,
истината отвъд това е.
Стрели пропити с отрова
насочени към мислите мои.
Мисля за дните с надежда,
намират се на другия край.
Зад пропаст дълбока и зловеща,
на бленувания близък рай.
Отдавна поет е пътят,
да търсиш хоризонти нови.
Кътчета малки и тихи
пълни с хиляди омаи. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up