Да беше
Да беше всичко просто,
истината отвъд това е.
Стрели пропити с отрова
насочени към мислите мои.
Мисля за дните с надежда,
намират се на другия край.
Зад пропаст дълбока и зловеща,
на бленувания близък рай.
Отдавна поет е пътят,
да търсиш хоризонти нови.
Кътчета малки и тихи
пълни с хиляди омаи.
Пътят понякога е труден,
но струва си тревогите свои.
Защото хубавите моменти
ще са сладки и безброй.
Потънала в своите мисли,
жужат като пчелен рой.
Не се тревожа за пътя,
а кога ще приключи той.
Мечтая да пристигна вече,
но нямам час свой.
Дали ще се случи някога
или ще съм във вечен застой?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диляна Райчева Всички права запазени