2 дек. 2006 г., 22:25

Да бях поне ...@

954 0 12

                                 / да се чете с усмивка /  
                                        


Да бях поне родила се принцеса -
в дворец с кули и ровове дълбоки.
Пред портите да чакат в редици
годежари с дарове - все купчини високи.


За доказателство на знатните особи,
че принцеса съм от сой и с ранг висок,
би се наложило да спя в моите покои
под куп дюшеци с грахово зърно под тях.


Съмненията ще  разсея аз така навеки,
но слабоумни всички бяха тез мъже,
а моята житейска орисия ме завлече
далеко, в някакво затънтено селце.


Попаднах в здравите ръце на юначага -
зарзаватчия се оказа, и не с род от сой.
И вместо злато, пух и дарове богати
до тъмно грах берях, а до мен - дечица рой.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...