Dec 2, 2006, 10:25 PM

Да бях поне ...@

  Poetry
948 0 12

                                 / да се чете с усмивка /  
                                        


Да бях поне родила се принцеса -
в дворец с кули и ровове дълбоки.
Пред портите да чакат в редици
годежари с дарове - все купчини високи.


За доказателство на знатните особи,
че принцеса съм от сой и с ранг висок,
би се наложило да спя в моите покои
под куп дюшеци с грахово зърно под тях.


Съмненията ще  разсея аз така навеки,
но слабоумни всички бяха тез мъже,
а моята житейска орисия ме завлече
далеко, в някакво затънтено селце.


Попаднах в здравите ръце на юначага -
зарзаватчия се оказа, и не с род от сой.
И вместо злато, пух и дарове богати
до тъмно грах берях, а до мен - дечица рой.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...