Dec 2, 2006, 10:25 PM

Да бях поне ...@

  Poetry
952 0 12

                                 / да се чете с усмивка /  
                                        


Да бях поне родила се принцеса -
в дворец с кули и ровове дълбоки.
Пред портите да чакат в редици
годежари с дарове - все купчини високи.


За доказателство на знатните особи,
че принцеса съм от сой и с ранг висок,
би се наложило да спя в моите покои
под куп дюшеци с грахово зърно под тях.


Съмненията ще  разсея аз така навеки,
но слабоумни всички бяха тез мъже,
а моята житейска орисия ме завлече
далеко, в някакво затънтено селце.


Попаднах в здравите ръце на юначага -
зарзаватчия се оказа, и не с род от сой.
И вместо злато, пух и дарове богати
до тъмно грах берях, а до мен - дечица рой.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...