/ да се чете с усмивка /
Да бях поне родила се принцеса -
в дворец с кули и ровове дълбоки.
Пред портите да чакат в редици
годежари с дарове - все купчини високи.
За доказателство на знатните особи,
че принцеса съм от сой и с ранг висок,
би се наложило да спя в моите покои
под куп дюшеци с грахово зърно под тях.
Съмненията ще разсея аз така навеки,
но слабоумни всички бяха тез мъже,
а моята житейска орисия ме завлече
далеко, в някакво затънтено селце.
Попаднах в здравите ръце на юначага -
зарзаватчия се оказа, и не с род от сой.
И вместо злато, пух и дарове богати
до тъмно грах берях, а до мен - дечица рой.
© Петя Кръстева Всички права запазени
Поздрав и от мен