6 окт. 2006 г., 23:19

Да бъда обич и надежда... 

  Поэзия
803 0 13

Не ми изпращай есен и мъгли,
аз нося много слънце във душата!
Косите си върбите позлатили,
оставят се на ласките на вятъра...

А той разкършва крехките снаги
и ръси злато, светлина и нежност...

Подай ръка и само позволи ми,
за теб да бъда обич и надежда...

© Йорданка Гецова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??