6.10.2006 г., 23:19

Да бъда обич и надежда...

Поезия

956 0 13

Не ми изпращай есен и мъгли,
аз нося много слънце във душата!
Косите си върбите позлатили,
оставят се на ласките на вятъра...

А той разкършва крехките снаги
и ръси злато, светлина и нежност...

Подай ръка и само позволи ми,
за теб да бъда обич и надежда...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

изречена (Мая Попова)

много нежност в малко думи, Данче! прекрасно е!

2006-10-09T09:48:28+03:00
Албиция (Йорданка Гецова)

Благодаря на всички за трогателните думи. Радвам се, че си тук, Зари! Прегръщам те! И ще чакам да прочета и нещо твое в "Откровения".

2006-10-08T11:27:05+03:00
bulars

А какво бих могъл да кажа аз за всичко написано от теб Дани.. Понякога една прегръдка дава много повече от всички изречени думички..., и аз ще те прегърна, когато пак те видя миличка.. Ти си ОТКРОВЕНИЕ!
Зари

2006-10-07T23:46:38+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Прелестен стих!

2006-10-07T21:16:55+03:00
filantrop (Николинка Станчева)

Много хубав стих!Браво!
Поздрав!

2006-10-07T18:10:10+03:00