6.10.2006 г., 23:19 ч.

Да бъда обич и надежда... 

  Поезия
780 0 13

Не ми изпращай есен и мъгли,
аз нося много слънце във душата!
Косите си върбите позлатили,
оставят се на ласките на вятъра...

А той разкършва крехките снаги
и ръси злато, светлина и нежност...

Подай ръка и само позволи ми,
за теб да бъда обич и надежда...

© Йорданка Гецова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??