Oct 6, 2006, 11:19 PM

Да бъда обич и надежда...

  Poetry
953 0 13

Не ми изпращай есен и мъгли,
аз нося много слънце във душата!
Косите си върбите позлатили,
оставят се на ласките на вятъра...

А той разкършва крехките снаги
и ръси злато, светлина и нежност...

Подай ръка и само позволи ми,
за теб да бъда обич и надежда...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йорданка Гецова All rights reserved.

Comments

Comments

  • много нежност в малко думи, Данче! прекрасно е!
  • Благодаря на всички за трогателните думи. Радвам се, че си тук, Зари! Прегръщам те! И ще чакам да прочета и нещо твое в "Откровения".
  • А какво бих могъл да кажа аз за всичко написано от теб Дани.. Понякога една прегръдка дава много повече от всички изречени думички..., и аз ще те прегърна, когато пак те видя миличка.. Ти си ОТКРОВЕНИЕ!
    Зари
  • Прелестен стих!
  • Много хубав стих!Браво!
    Поздрав!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...