28 дек. 2007 г., 14:10

Да бъде или не!

962 0 3

Живеем си спокойно, ден за ден -
приятели, семейство, интернет –
живот спокоен, скучно уреден,
живот банален, жарък като лед,
живот, във който днес е като вчера,
а утре пък е копие на днес,
дилемите най-често са химери
родени от проблеми без адрес.
Поне за мен, но не и за децата,
които срещам често, мръсни, боси,
в очите им, в чертите на лицата
изписан е болезнено въпросът;
- Да бъдат или не? Неосъзнато
те питат обществото всеки ден,
но то мълчи, загърбило вината,
безчувствено, надменно и студено.
Затваря ги в приюти, в домове
прилични на вмирисани обори
и вместо с разноцветни светове
дарява ги със “карта за затвора”.
И питам се, щом обществото може
децата си на горест да осъди,
щом детската съдба не го тревожи,
дали да бъде или да не бъде!?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....