28 дек. 2007 г., 14:10

Да бъде или не!

967 0 3

Живеем си спокойно, ден за ден -
приятели, семейство, интернет –
живот спокоен, скучно уреден,
живот банален, жарък като лед,
живот, във който днес е като вчера,
а утре пък е копие на днес,
дилемите най-често са химери
родени от проблеми без адрес.
Поне за мен, но не и за децата,
които срещам често, мръсни, боси,
в очите им, в чертите на лицата
изписан е болезнено въпросът;
- Да бъдат или не? Неосъзнато
те питат обществото всеки ден,
но то мълчи, загърбило вината,
безчувствено, надменно и студено.
Затваря ги в приюти, в домове
прилични на вмирисани обори
и вместо с разноцветни светове
дарява ги със “карта за затвора”.
И питам се, щом обществото може
децата си на горест да осъди,
щом детската съдба не го тревожи,
дали да бъде или да не бъде!?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...