Dec 28, 2007, 2:10 PM

Да бъде или не!

  Poetry » Civic
964 0 3

Живеем си спокойно, ден за ден -
приятели, семейство, интернет –
живот спокоен, скучно уреден,
живот банален, жарък като лед,
живот, във който днес е като вчера,
а утре пък е копие на днес,
дилемите най-често са химери
родени от проблеми без адрес.
Поне за мен, но не и за децата,
които срещам често, мръсни, боси,
в очите им, в чертите на лицата
изписан е болезнено въпросът;
- Да бъдат или не? Неосъзнато
те питат обществото всеки ден,
но то мълчи, загърбило вината,
безчувствено, надменно и студено.
Затваря ги в приюти, в домове
прилични на вмирисани обори
и вместо с разноцветни светове
дарява ги със “карта за затвора”.
И питам се, щом обществото може
децата си на горест да осъди,
щом детската съдба не го тревожи,
дали да бъде или да не бъде!?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...