Dec 28, 2007, 2:10 PM

Да бъде или не!

  Poetry » Civic
965 0 3

Живеем си спокойно, ден за ден -
приятели, семейство, интернет –
живот спокоен, скучно уреден,
живот банален, жарък като лед,
живот, във който днес е като вчера,
а утре пък е копие на днес,
дилемите най-често са химери
родени от проблеми без адрес.
Поне за мен, но не и за децата,
които срещам често, мръсни, боси,
в очите им, в чертите на лицата
изписан е болезнено въпросът;
- Да бъдат или не? Неосъзнато
те питат обществото всеки ден,
но то мълчи, загърбило вината,
безчувствено, надменно и студено.
Затваря ги в приюти, в домове
прилични на вмирисани обори
и вместо с разноцветни светове
дарява ги със “карта за затвора”.
И питам се, щом обществото може
децата си на горест да осъди,
щом детската съдба не го тревожи,
дали да бъде или да не бъде!?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...