28.12.2007 г., 14:10

Да бъде или не!

961 0 3

Живеем си спокойно, ден за ден -
приятели, семейство, интернет –
живот спокоен, скучно уреден,
живот банален, жарък като лед,
живот, във който днес е като вчера,
а утре пък е копие на днес,
дилемите най-често са химери
родени от проблеми без адрес.
Поне за мен, но не и за децата,
които срещам често, мръсни, боси,
в очите им, в чертите на лицата
изписан е болезнено въпросът;
- Да бъдат или не? Неосъзнато
те питат обществото всеки ден,
но то мълчи, загърбило вината,
безчувствено, надменно и студено.
Затваря ги в приюти, в домове
прилични на вмирисани обори
и вместо с разноцветни светове
дарява ги със “карта за затвора”.
И питам се, щом обществото може
децата си на горест да осъди,
щом детската съдба не го тревожи,
дали да бъде или да не бъде!?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....