24 нояб. 2007 г., 08:45

Да бъдем по-добри...

696 0 3

Светлини и декори,

блестят в единия ъгъл на моята сцена,

на която играят различни актьори!

Раздават се с душите си…

Играят с такава любов,

че изпълват те отвътре, дават ти покой!

Актьорите от сцената,

са задружни дори в реалния живот!

Но често обичат да измислят,

че живеят далеч от истинското

битие! Далеч от фалша и лъжите…

Обичат да бягат от действителността…

Творят нов свят, при мечтите…

И колко приятно ми е да ги гледам!

Виждам ги, небрежни, истински, 

Толкова красиви!

Замечтана и аз като тях,

Витая из облаците,

на които пада звезден прах!

И чувам името си,

някой от трупата го извика,

с толкова любов,

че от сърцето ми любов блика!

И завесата се вдига,

излизаме на сцената прекрасна,

и изиграваме нашите мечти!

Всичко в нас, изпълва се със нежност и

копнежи! За миг ставаме малко по-добри…

Времето дойде и завесата падна,

и ние актьорите с усмивка

призовавахме всички човешки същества:

“Бъдете по-добри!

Живейте, обичайте и се смейте,

дори, когато ви се плаче!

Нищо в живота си не пилейте,

извисете се високо… при мечтите,

Някъде под някоя дъга,

за да бъдете щастливи,

дори от очите ви да се роди сълза!”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Усмивка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...