Светлини и декори,
блестят в единия ъгъл на моята сцена,
на която играят различни актьори!
Раздават се с душите си…
Играят с такава любов,
че изпълват те отвътре, дават ти покой!
Актьорите от сцената,
са задружни дори в реалния живот!
Но често обичат да измислят,
че живеят далеч от истинското
битие! Далеч от фалша и лъжите…
Обичат да бягат от действителността…
Творят нов свят, при мечтите…
И колко приятно ми е да ги гледам!
Виждам ги, небрежни, истински,
Толкова красиви!
Замечтана и аз като тях,
Витая из облаците,
на които пада звезден прах!
И чувам името си,
някой от трупата го извика,
с толкова любов,
че от сърцето ми любов блика!
И завесата се вдига,
излизаме на сцената прекрасна,
и изиграваме нашите мечти!
Всичко в нас, изпълва се със нежност и
копнежи! За миг ставаме малко по-добри…
Времето дойде и завесата падна,
и ние актьорите с усмивка
призовавахме всички човешки същества:
“Бъдете по-добри!
Живейте, обичайте и се смейте,
дори, когато ви се плаче!
Нищо в живота си не пилейте,
извисете се високо… при мечтите,
Някъде под някоя дъга,
за да бъдете щастливи,
дори от очите ви да се роди сълза!”
© Усмивка Всички права запазени
Да бъдем по добри,
дори ,когато се родят сълзи.
С много обич за теб Усмивка.