Да бъдем по-добри...
Светлини и декори,
блестят в единия ъгъл на моята сцена,
на която играят различни актьори!
Раздават се с душите си…
Играят с такава любов,
че изпълват те отвътре, дават ти покой!
Актьорите от сцената,
са задружни дори в реалния живот!
Но често обичат да измислят,
че живеят далеч от истинското
битие! Далеч от фалша и лъжите…
Обичат да бягат от действителността…
Творят нов свят, при мечтите…
И колко приятно ми е да ги гледам!
Виждам ги, небрежни, истински,
Толкова красиви!
Замечтана и аз като тях,
Витая из облаците,
на които пада звезден прах!
И чувам името си,
някой от трупата го извика,
с толкова любов,
че от сърцето ми любов блика!
И завесата се вдига,
излизаме на сцената прекрасна,
и изиграваме нашите мечти!
Всичко в нас, изпълва се със нежност и
копнежи! За миг ставаме малко по-добри…
Времето дойде и завесата падна,
и ние актьорите с усмивка
призовавахме всички човешки същества:
“Бъдете по-добри!
Живейте, обичайте и се смейте,
дори, когато ви се плаче!
Нищо в живота си не пилейте,
извисете се високо… при мечтите,
Някъде под някоя дъга,
за да бъдете щастливи,
дори от очите ви да се роди сълза!”
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Усмивка Всички права запазени
