17 июн. 2012 г., 17:26

* * * (da capo al fine)

953 0 6

 

От тук до там

е само пламък
който изгасям

с обратното на ръцете си…

 

и всяка постеля е все по-далечна

навървени в ласки затихват  недели

за малко проблясват по пътя следите ми

сгушени в макове –  призрачно бели...
съшити в  мълчание кръпки от утро

бавно завиват мисли  на прага

в сребърно ниже празно след  пусто

ресто –  платено с мечтите по някого…

(а до там е достигнал само сънят ми…

в свещи догарят влюбени нощи...)

всичко е казано... празни са думите

нека поспим без да мислим за после…

                         

 

                                                         ... Hiszen semmi volnék Nélküled...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...