17.06.2012 г., 17:26

* * * (da capo al fine)

959 0 6

 

От тук до там

е само пламък
който изгасям

с обратното на ръцете си…

 

и всяка постеля е все по-далечна

навървени в ласки затихват  недели

за малко проблясват по пътя следите ми

сгушени в макове –  призрачно бели...
съшити в  мълчание кръпки от утро

бавно завиват мисли  на прага

в сребърно ниже празно след  пусто

ресто –  платено с мечтите по някого…

(а до там е достигнал само сънят ми…

в свещи догарят влюбени нощи...)

всичко е казано... празни са думите

нека поспим без да мислим за после…

                         

 

                                                         ... Hiszen semmi volnék Nélküled...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...