17.06.2012 г., 17:26

* * * (da capo al fine)

955 0 6

 

От тук до там

е само пламък
който изгасям

с обратното на ръцете си…

 

и всяка постеля е все по-далечна

навървени в ласки затихват  недели

за малко проблясват по пътя следите ми

сгушени в макове –  призрачно бели...
съшити в  мълчание кръпки от утро

бавно завиват мисли  на прага

в сребърно ниже празно след  пусто

ресто –  платено с мечтите по някого…

(а до там е достигнал само сънят ми…

в свещи догарят влюбени нощи...)

всичко е казано... празни са думите

нека поспим без да мислим за после…

                         

 

                                                         ... Hiszen semmi volnék Nélküled...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...