* * * (da capo al fine)
От тук до там
е само пламък
който изгасям
с обратното на ръцете си…
и всяка постеля е все по-далечна
навървени в ласки затихват недели
за малко проблясват по пътя следите ми
сгушени в макове – призрачно бели...
съшити в мълчание кръпки от утро
бавно завиват мисли на прага
в сребърно ниже празно след пусто
ресто – платено с мечтите по някого…
(а до там е достигнал само сънят ми…
в свещи догарят влюбени нощи...)
всичко е казано... празни са думите
нека поспим без да мислим за после…
... Hiszen semmi volnék Nélküled...
