26 авг. 2020 г., 16:09

Да живееш, а не да съществуваш

571 1 1

Когато идва ти да чупиш, да трошиш,

да хвърляш гневно, всичко да рушиш...

Започни от себе си, счупи се,

а после част по част отново събери се.

 

Започни с ръцете си, със тях да ваеш,

без план, без страх, без даже да се маеш,

това, което искаш да си ти...

внимателно съдбата си рисувай и мълчи.

 

В тишината ти ще чуваш без да знаеш

шепота на твоите мечти, ще ги познаеш.

Ще усетиш нещо, няма да те подведе

и за малко ще накара сърцето ти да спре.

 

Неочаквано за теб ще бъдеш нов човек,

ще бъдеш ти, а не безличен силует.

На живота пъзела сам винаги реди,

излишното във него на друг го подари.

 

И така отново на парчета се разпадай,

от себе си вземи на другите раздавай.

Извайвай щастието си със обич, от сърце,

защото живо ще е само в твоите ръце.

 

17.08.2020г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...