Когато идва ти да чупиш, да трошиш,

да хвърляш гневно, всичко да рушиш...

Започни от себе си, счупи се,

а после част по част отново събери се.

Започни с ръцете си, със тях да ваеш,

без план, без страх, без даже да се маеш,

това, което искаш да си ти...

внимателно съдбата си рисувай и мълчи.

В тишината ти ще чуваш без да знаеш

шепота на твоите мечти, ще ги познаеш.

Ще усетиш нещо, няма да те подведе

и за малко ще накара сърцето ти да спре.

Неочаквано за теб ще бъдеш нов човек,

ще бъдеш ти, а не безличен силует.

На живота пъзела сам винаги реди,

излишното във него на друг го подари.

И така отново на парчета се разпадай,

от себе си вземи на другите раздавай.

Извайвай щастието си със обич, от сърце,

защото живо ще е само в твоите ръце.

17.08.2020г.