2 авг. 2007 г., 10:21

Да калим в нас любовта!

835 0 22
Потопи ме във себе си.
Пусни ме до душата си,
като сълза неизплакана ме приюти,
която носи най-хубавия спомен на живота ти

и за любов неземна тя да ти припомня -
неугасваща, като вулканичен огън...
Защото, ако решиш някога неволно
към мен да изстинеш... не! Не искам и няма да ти дам!

Затова просто отгърни в сърцето си предишната страница
и ще си припомниш нашите чувства в началото и сега.
Не ме оставяй сама на произвола на времето.
За теб и мен, любовта нека да е до смъртта ни - пълноценна.

И затова пиша тези редове, обичам те, а времето лети...
А за раздяла няма смисъл да се говори,
нека не позволяваме на времето да ни остави само уважение...
Просто е време, да, време е да каляваме в нас любовта,

за да е истинска и непроменена занапред във времето!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря,мила!
    Прегръщам те,Цвети!
  • Страхотен стих, Гале, пълен със сила и оптимизъм и поглед само напред! Само така! Поздрави
  • Петинка,Момчо,много ви благодаря,че ви има и за коментарите!!!
  • Много оригинален стих,предложение!!!
    Само,че аз не мисля,че тя някога ще се стопи...
    Не,мила,никога!!!
  • Бъди щастлива миличка, и дано такива мисли вече да не минават през хубавата ти главица!
    Поздравявам те, Галенце!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...