2 ago 2007, 10:21

Да калим в нас любовта!

  Poesía
834 0 22
Потопи ме във себе си.
Пусни ме до душата си,
като сълза неизплакана ме приюти,
която носи най-хубавия спомен на живота ти

и за любов неземна тя да ти припомня -
неугасваща, като вулканичен огън...
Защото, ако решиш някога неволно
към мен да изстинеш... не! Не искам и няма да ти дам!

Затова просто отгърни в сърцето си предишната страница
и ще си припомниш нашите чувства в началото и сега.
Не ме оставяй сама на произвола на времето.
За теб и мен, любовта нека да е до смъртта ни - пълноценна.

И затова пиша тези редове, обичам те, а времето лети...
А за раздяла няма смисъл да се говори,
нека не позволяваме на времето да ни остави само уважение...
Просто е време, да, време е да каляваме в нас любовта,

за да е истинска и непроменена занапред във времето!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря,мила!
    Прегръщам те,Цвети!
  • Страхотен стих, Гале, пълен със сила и оптимизъм и поглед само напред! Само така! Поздрави
  • Петинка,Момчо,много ви благодаря,че ви има и за коментарите!!!
  • Много оригинален стих,предложение!!!
    Само,че аз не мисля,че тя някога ще се стопи...
    Не,мила,никога!!!
  • Бъди щастлива миличка, и дано такива мисли вече да не минават през хубавата ти главица!
    Поздравявам те, Галенце!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...