Да калим в нас любовта!
Потопи ме във себе си.
Пусни ме до душата си,
като сълза неизплакана ме приюти,
която носи най-хубавия спомен на живота ти
и за любов неземна тя да ти припомня -
неугасваща, като вулканичен огън...
Защото, ако решиш някога неволно
към мен да изстинеш... не! Не искам и няма да ти дам!
Затова просто отгърни в сърцето си предишната страница
и ще си припомниш нашите чувства в началото и сега.
Не ме оставяй сама на произвола на времето.
За теб и мен, любовта нека да е до смъртта ни - пълноценна.
И затова пиша тези редове, обичам те, а времето лети...
А за раздяла няма смисъл да се говори,
нека не позволяваме на времето да ни остави само уважение...
Просто е време, да, време е да каляваме в нас любовта,
за да е истинска и непроменена занапред във времето!!!
Пусни ме до душата си,
като сълза неизплакана ме приюти,
която носи най-хубавия спомен на живота ти
и за любов неземна тя да ти припомня -
неугасваща, като вулканичен огън...
Защото, ако решиш някога неволно
към мен да изстинеш... не! Не искам и няма да ти дам!
Затова просто отгърни в сърцето си предишната страница
и ще си припомниш нашите чувства в началото и сега.
Не ме оставяй сама на произвола на времето.
За теб и мен, любовта нека да е до смъртта ни - пълноценна.
И затова пиша тези редове, обичам те, а времето лети...
А за раздяла няма смисъл да се говори,
нека не позволяваме на времето да ни остави само уважение...
Просто е време, да, време е да каляваме в нас любовта,
за да е истинска и непроменена занапред във времето!!!
© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.
