2.08.2007 г., 10:21

Да калим в нас любовта!

833 0 22
Потопи ме във себе си.
Пусни ме до душата си,
като сълза неизплакана ме приюти,
която носи най-хубавия спомен на живота ти

и за любов неземна тя да ти припомня -
неугасваща, като вулканичен огън...
Защото, ако решиш някога неволно
към мен да изстинеш... не! Не искам и няма да ти дам!

Затова просто отгърни в сърцето си предишната страница
и ще си припомниш нашите чувства в началото и сега.
Не ме оставяй сама на произвола на времето.
За теб и мен, любовта нека да е до смъртта ни - пълноценна.

И затова пиша тези редове, обичам те, а времето лети...
А за раздяла няма смисъл да се говори,
нека не позволяваме на времето да ни остави само уважение...
Просто е време, да, време е да каляваме в нас любовта,

за да е истинска и непроменена занапред във времето!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря,мила!
    Прегръщам те,Цвети!
  • Страхотен стих, Гале, пълен със сила и оптимизъм и поглед само напред! Само така! Поздрави
  • Петинка,Момчо,много ви благодаря,че ви има и за коментарите!!!
  • Много оригинален стих,предложение!!!
    Само,че аз не мисля,че тя някога ще се стопи...
    Не,мила,никога!!!
  • Бъди щастлива миличка, и дано такива мисли вече да не минават през хубавата ти главица!
    Поздравявам те, Галенце!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....