2.08.2007 г., 10:21

Да калим в нас любовта!

832 0 22
Потопи ме във себе си.
Пусни ме до душата си,
като сълза неизплакана ме приюти,
която носи най-хубавия спомен на живота ти

и за любов неземна тя да ти припомня -
неугасваща, като вулканичен огън...
Защото, ако решиш някога неволно
към мен да изстинеш... не! Не искам и няма да ти дам!

Затова просто отгърни в сърцето си предишната страница
и ще си припомниш нашите чувства в началото и сега.
Не ме оставяй сама на произвола на времето.
За теб и мен, любовта нека да е до смъртта ни - пълноценна.

И затова пиша тези редове, обичам те, а времето лети...
А за раздяла няма смисъл да се говори,
нека не позволяваме на времето да ни остави само уважение...
Просто е време, да, време е да каляваме в нас любовта,

за да е истинска и непроменена занапред във времето!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря,мила!
    Прегръщам те,Цвети!
  • Страхотен стих, Гале, пълен със сила и оптимизъм и поглед само напред! Само така! Поздрави
  • Петинка,Момчо,много ви благодаря,че ви има и за коментарите!!!
  • Много оригинален стих,предложение!!!
    Само,че аз не мисля,че тя някога ще се стопи...
    Не,мила,никога!!!
  • Бъди щастлива миличка, и дано такива мисли вече да не минават през хубавата ти главица!
    Поздравявам те, Галенце!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...