15 мар. 2025 г., 07:53

Да ме няма!

338 0 1

Ако търсиш грешка или пък вина,

повод винаги ще си намериш.

Ала съдбата не е спътница добра,

и планина висока ще катериш.

 

Ако в болката утехата е скрита,

и надеждата умира скрита в сянка.

Да живееш нямаш сила,

и не лекуваш старата си рана.

 

Кога заплахата е вече явна, неприкрита,

обичта отива си от раз,

Кога със сила предизвикваш,

вървиш към общия ни крах.

 

Аз нямам вече сили, уморих се,

да диря тук подкрепа и закрила.

С обидите ти преситих се,  

 и по-добре е да ме няма...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Aneliya Drazheva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дамм, през мъгливото сито на думите безлицевата плява, разпознала сама себе си в тях, сама се изхвърля.. няма нужда да я гониш даже Така е по-лесно. Разбира се. Охлювското май доста заяква.. а даже не са валели дъждове...

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....