Да ме няма!
Ако търсиш грешка или пък вина,
повод винаги ще си намериш.
Ала съдбата не е спътница добра,
и планина висока ще катериш.
Ако в болката утехата е скрита,
и надеждата умира скрита в сянка.
Да живееш нямаш сила,
и не лекуваш старата си рана.
Кога заплахата е вече явна, неприкрита,
обичта отива си от раз,
Кога със сила предизвикваш,
вървиш към общия ни крах.
Аз нямам вече сили, уморих се,
да диря тук подкрепа и закрила.
С обидите ти преситих се,
и по-добре е да ме няма...
© Aneliya Drazheva All rights reserved.
Така е по-лесно. Разбира се. Охлювското май доста заяква.. а даже не са валели дъждове... 