15.03.2025 г., 7:53

Да ме няма!

336 0 1

Ако търсиш грешка или пък вина,

повод винаги ще си намериш.

Ала съдбата не е спътница добра,

и планина висока ще катериш.

 

Ако в болката утехата е скрита,

и надеждата умира скрита в сянка.

Да живееш нямаш сила,

и не лекуваш старата си рана.

 

Кога заплахата е вече явна, неприкрита,

обичта отива си от раз,

Кога със сила предизвикваш,

вървиш към общия ни крах.

 

Аз нямам вече сили, уморих се,

да диря тук подкрепа и закрила.

С обидите ти преситих се,  

 и по-добре е да ме няма...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Aneliya Drazheva Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дамм, през мъгливото сито на думите безлицевата плява, разпознала сама себе си в тях, сама се изхвърля.. няма нужда да я гониш даже Така е по-лесно. Разбира се. Охлювското май доста заяква.. а даже не са валели дъждове...

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...