15 mar 2025, 7:53

Да ме няма!

  Poesía
332 0 1

Ако търсиш грешка или пък вина,

повод винаги ще си намериш.

Ала съдбата не е спътница добра,

и планина висока ще катериш.

 

Ако в болката утехата е скрита,

и надеждата умира скрита в сянка.

Да живееш нямаш сила,

и не лекуваш старата си рана.

 

Кога заплахата е вече явна, неприкрита,

обичта отива си от раз,

Кога със сила предизвикваш,

вървиш към общия ни крах.

 

Аз нямам вече сили, уморих се,

да диря тук подкрепа и закрила.

С обидите ти преситих се,  

 и по-добре е да ме няма...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Aneliya Drazheva Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Дамм, през мъгливото сито на думите безлицевата плява, разпознала сама себе си в тях, сама се изхвърля.. няма нужда да я гониш даже Така е по-лесно. Разбира се. Охлювското май доста заяква.. а даже не са валели дъждове...

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....