2 июл. 2004 г., 13:42

Да можех!

1.9K 0 0
А как копнеех пак да върна всичко,
готов да давам прошка цял живот!
Една въздишка да издишам
и камъкът да падне,удърът жесток!

Да можех пак да чувам
онези гръмки,сладостни слова,
изречени единствено от влюбен
загубил някъде ума!

Да можех да усещам още
дъхът ти топъл по гръдта!
Да можеше да те докосвам
след секса буен в утринтта!

Да можеше...,но свърши,
побягна другаде с друг!
До вчера беше вярната съпруга,
а днес си скитница без път!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...