26 янв. 2007 г., 05:40

Да можех да ти кажа Татко...

1.1K 0 5
Да можех сега да ти кажа, Татко:
- Прости на твоята изстрадала дъщеря,
за дните и онези минути кратки,
когато несправедлива към теб съм била.

Ти рано си отиде от този свят, Татко.
Любяща твоя дъщеря да бъда не успях.
Имала съм най-добрия и прекрасен баща,
но късно твоята всеотдайност разбрах.

Прелиствам годините, отдавна те няма.
Често ми липсваш, а мъката ми расте.
Ех, да можех да се облегна на твоето рамо,
така, както тогава, когато бях още дете!

Как ми се иска, да мога да ти разкажа,
за всичко, което през годините преживях.
Може би от висините си ме виждал, Татко,
сили си ми пращал и с тях до днес оцелях.



22 януари 2007 година.
Холандия.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепа Деличева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...