Да можех да ти кажа Татко...
Да можех сега да ти кажа, Татко:
- Прости на твоята изстрадала дъщеря,
за дните и онези минути кратки,
когато несправедлива към теб съм била.
Ти рано си отиде от този свят, Татко.
Любяща твоя дъщеря да бъда не успях.
Имала съм най-добрия и прекрасен баща,
но късно твоята всеотдайност разбрах.
Прелиствам годините, отдавна те няма.
Често ми липсваш, а мъката ми расте.
Ех, да можех да се облегна на твоето рамо,
така, както тогава, когато бях още дете!
Как ми се иска, да мога да ти разкажа,
за всичко, което през годините преживях.
Може би от висините си ме виждал, Татко,
сили си ми пращал и с тях до днес оцелях.
22 януари 2007 година.
Холандия.
- Прости на твоята изстрадала дъщеря,
за дните и онези минути кратки,
когато несправедлива към теб съм била.
Ти рано си отиде от този свят, Татко.
Любяща твоя дъщеря да бъда не успях.
Имала съм най-добрия и прекрасен баща,
но късно твоята всеотдайност разбрах.
Прелиствам годините, отдавна те няма.
Често ми липсваш, а мъката ми расте.
Ех, да можех да се облегна на твоето рамо,
така, както тогава, когато бях още дете!
Как ми се иска, да мога да ти разкажа,
за всичко, което през годините преживях.
Може би от висините си ме виждал, Татко,
сили си ми пращал и с тях до днес оцелях.
22 януари 2007 година.
Холандия.
© Пепа Деличева All rights reserved.
