Да моля ли за прошка всеки ден?
Щом ти не чуваш, няма смисъл тук.
И аз съм пренебрегван, и смутен,
и сякаш ме размазва боен чук.
Да търся ли отново начин друг,
до твоето сърце да доближа?
Но толкова несръчен съм, неук,
че само все до болка ще сгреша.
С портретите ти дните си теша,
писмата ми до теб не пращам вече.
Какво да правя с тази си душа,
която от любов със стих се врече?
Надявам се... поне едничък ред -
от теб - да разтопи безмълвен лед.
© Асенчо Грудев Все права защищены