4 мая 2024 г., 19:37

Да пиша ли...

716 0 0

На мен не ми се диша,

а искате да пиша.....

...........................................

Да пиша ли? О Господи!

Когато

денят се свие и нахлуе мрак;

Когато те налегне самотата

и ти останеш с мислите си пак;

Когато всичко в тебе се обръща,

разтърсва се и търси изход нов;

Когато...

Да. И все едно и също –

„последната и първата любов“.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайло Кирков Все права защищены

Произведението е включено в:

1979-та: Няколко стихотворения 🇧🇬

1979-та: Няколко стихотворения
0,01 BGN
1.2K

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...